ШиТпОсТеР сЪм

Еми не си, батко. Не си шитпостер. Това да споделяш модерни мемета от личната си страница във фейсбук не те прави напредничав интернет хуморист. Прави те отчаян преследвач на релевантност и известност. В което няма нищо лошо. Всеки усеща това леко глождене някъде дълбоко в себе си, неутолимата жажда за внимание, усещането събитията да се въртят около теб, вместо ти около тях. Забавно е. И няма лошо да го постигаш чрез споделяне на чужди произведения на мийм изкуството. Дори и чат-пат да пишеш по някой случаен собствен пост, нещо абсурдно или пък нещо иронизиращо моментната мода в мийм “културата”. Всичко това е забавно, а още по-важно води и до някакво ограничено изпускане на допамин в мозъка. Щастието да си част от нещо.

Но това не шитпостинг. Концепцията за шитпостинг набра истинска популярност в дебрите на 4chan още в ранните години от администрацията на Буш Младши, когато сайтът, учудващо за новодошлите му настоящи потребители, които навярно са се запознали с него чак след презвемането на сайта от ултра-десни елементи, беше с ляво-либертариански уклон, а активните участници в дискусиите редовно с часове нападаха нелепата външна политика на поредния “президент на народа”. Тогава се появи съпротивата. Надигна се вълна от потребители, на които им втръсна от еднотипни дискусии по едни и същи теми и възприеха нов подход, а именно да правят постове със силни дясно-политически сантименти, с цел да вбесят останалите посетители на форумите и да предизвикат някаква малко по-будна дискусия. Резултатът превърна 4chan в това, което е днес – сбирщина от хора, които прикриват истинските си убеждения зад десетки слоеве ирония и сарказъм. Всичко се върти около една-единствена цел и тя е постигането на хаос и неудобство. Да предизвика участниците да спорят от гледна точка, която дори не е тяхна собствена, но е възприета “for the shits and giggles”. Шитпостингът по дефиниция е напредничав, конструктивен въпреки склонността си да руши общности. Той предизвиква, изкарва от зоната на комфорт. От него се израждат дискусии, промени. Шитпостингът е модерна форма на дискурс. Останалото, сиреч това, което стана популярно в “норми” кръговете, е политически коректно подобие.

Какво е фейсбук шитпост? Да пишеш колко си привлечен към крака, да говориш колко флиртуваш с приятелите си мъже и колко ги обичаш, да споделяш трудно разбираеми мемове, които вече са минали няколко астрални нива и са на границата между екзистенциален ужас и хумор. Няма никакъв подтекст, никакъв замисъл. Това са просто начини за заявяване или удовлетворяване на нуждите и желанията на човекът, който пише съответните постове. И не, това не е упрек. Всичко това е легитимно. Това е цялата идея на фейсбук – рекламиране на индивида, излагане на показ всичко, което той има да предложи като характер. Затова няма как да има шитпостинг във фейсбук – социалната мрежа се следи от роднини, близки приятели, понякога дори работодатели. Това не е просто сметище за глупави недопечени мнения.

Истинският шитпост изисква анонимност. Изисква изключителна наглост. Изисква подготвеност и способност да спориш. Изисква заинтересованост и от двете страни. Това просто го няма при миймовете. Харесваш и подминаваш. Дори и да е бегло обвързан с политика, тази връзка е толкова тънка и толкова незначителна, че е невъзможно да те ядоса до степен, че да предизвика ответна реакция. И точно затова истината за фейсбук комиците е, че всички те са просто преследвачи на популярност. Няма “ценители на миймове”, поне не и в началото. Понякога любов към дейността се заражда с практикуването й. Но началото винаги идва с конкретна цел.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s