Да бодеш призрак с вилица

Комунизмът е болната тема на българите, няма спор. Всеки има мнение по въпроса, всеки има някой личен анекдот за разказване, някоя идея, която просто не може да не види бял свят и трябва да бъде изхвърлена в пространството, колкото и недомислена и недопечена да е тя. Повечето хора с десни наклонности имат сърцераздирателни истории бол, тук някой техен прадядо му отнели кравите, там нечии далечен роднина бил разстрелян несправедливо заради решение на Народния съд. Даже Бойко Борисов имаше един такъв – дядо, уж убит след показно дело през 1952г. Дълго го тиражира този свой дядо мъченик, обвиняваше свои съвременници социалисти пряко за убийстовото му. И какво излезе накрая? Тоя дядо дори не е съществувал, а Бойко бързо-бързо спря да говори за него веднага щом това се разбра. Колко ли други мними дядовци-мъченици има?

Не съм тук да пиша апология за режима до 1989г. Та аз нямам дори 20 години. Този период нито съм го видял, нито съм го преживял, нито ме засяга особено. И това е истината, която много модерни младежи с десни убеждения, като тези убеждения обикновено са породени от прекомерен контакт с чуждестранни интелектуални изтърсаци като Стивън Краудър или пък Джордан Питърсън, а може би дори и от неспирния поток от десни мемета във Фейсбук и други подобни социални мрежи, отказват да приемат. Напоследък чувам много вайкане по повод нуждата от “декомунизация”. Как сегашните политици били бивши агенти на ДС, сиреч те и до днес са комуняги и осират иначе идеалната ни държавица. Бойко даже бил комунист, видите ли. Такива ми ти работи. Не знам как да ги опиша освен като пълно отрицание на реалното знание, придружено от вяра в единственото познато, а именно повярваното посредством уважение към чуждия интелектуален и ораторски авторитет.

Декомунизацията отдавна се е случила. Няма реално, активно ултра-ляво движение, което да е способно да упражни истински материални промени, били те законодателствени или дори широко-социални. Т.нар. “партия-наследница” на БКП първо, че е без адекватно представително лице вече от години, второ, че е прекалено заета да се занимава с идеологическото значение на “съхраняването на традиционните християнски ценности”, за да обърне внимание на нещо наистина комунистическо, като например условията на труд в издъхващата ни държавица, или пък борбата с преминаването към стратифициран модел на здрано осигуряване, или пък предотвратяването на постепенното обезсилване на синдикатите и систематичното им незачитане. Но не. Пък и, между другото, и това не би било комунизъм, ако беше реалност. Би било проява на кохерентна, про-работническа социална политика. Лява партия няма. БСП не е такава. АБВ не е такава. Това е контролирана опозиция, чието единствено предназначение е овековечаването на ГЕРБ като първа политическа сила, по силата на “социалистическото” безсилие.

Паметниците ли ни тревожат тогава? Сигурен съм, че скейтърите само като погледнат към гравюрите на Съветска усещат в сърцата си едно неустоимо желание да хванат по едно пушкало и да избият противните буржоазни елементи в страната. Не, че този монумент изобщо има общо с класовата борба, ама както и да е. Пропонентите на идеи като тази за изкореняването на всяко възпоменание на съветските или руски действия в чужда (сиреч наша) полза едва ли имат и най-бегла представа какво всъщност представлява идеологията, която толкова силно ненавиждат. Не че може да се очаква нещо различно – повечето от тях получават образованието си чрез форуми като 4chan и reddit. И това е в най-добрия случай.

Какъв, аджеба, е проблемът? Масите възрастни хора, които се стичат да гласуват за номинално социалистическата партия на всеки няколко години ли? Тези хора не гласуват защото са им промити мозъците от каменната пропаганда на съветските паметници. Те дори не гласуват по политически причини. С възрастта, носталгията става непреодолима сила. Гласуват за миналото си, не за това какво всъщност може да бъде и ще бъде. Тези хора винаги са щели да гласуват по този начин. И ще продължат да го правят докато до десетина години не изчезнат напълно.

Целият този патос е напълно безполезен. Не, комунизмът не е заклеймен, както са нацизмът и фашизмът. Но той е също толкова мъртъв и безсилен. Оставете го да почива в мир. Няма да се върне този призрак, колкото и да го ръчкате, за да го ползвате като изкупителна жертва. Няма да тръгне да броди отново из Европа. И както постоянно невинни ултра-десни биват набеждавани за нацисти, така и ненормални феминисти и необразовани социалдемократи постоянно биват обвинявани в опити да възраждат комунизма, когато дори те самите нямат идея каква им е идеята за бъдещето.

А какво за България? Комунизъм е просто думичка, която подсказва, че разговорът е завършен. Той дори не е бил тук истински, но и да беше, вече отдавна е минал и заминал. Държавата беше разпродадена на парче – вода, ток, сега и здравеоопазване. Дори земята спря да е държавна собственост напълно и се отдава на криминални концесии – модерните крупни играчи с тези концесии са бившите мутри от СИК и ТИМ. Като позволяваме думата комунизъм да е мръсна обида, тя ще продължава да фигурира в публичния речник и да ни разсейва, да отвлича вниманието от истинския проблем и да превръща спора от “кое е законно и кой престъпва законното” към “този комунист ли е или не е, защото ако е, значи нито ще го слушам, нито ще го зачитам.”

За добро или зло, комунизмът изгуби субстанцията си и вече е просто способ в публичния дискурс. Време е да продължим нататък, да спрем да прехвърляме отговорност за настоящи проблеми към миналото. Време е да намерим косурите на настоящата система, а не на тази, която е убита още преди три десетилетия.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s