Игра на Тронове е покъртително лош сериал. Казвам го с уговорката, че следя поредицата още преди телевизионната адаптация да се появи на бял свят. Книгите са задълбочено изследване на характера на основните герои, всеки от които претърпява метаморфози, подчинени на сложни логически причино-следствени връзки. Сериалът, който в първите си сезони почти съвършено се придържаше към смисъла на оригиналния материал, постепенно захвърли всички тези претенции към каквото и да е било съдържателност, се превърна в спектакъл от цици, мащабни компютърно генерирани битки, и хвърчащи дракони със завидната продължителност на живот на муха. Дълго градените взаимоотношения и философски теми от първите няколко години на историята бяха напълно забравени. Как стана така, че в името на повърхностната изненада шоуто отритна първоначалната си публика, за да бъде излъчвано в спортни барове и да бъде гледано от хора с вниманието на деца от детската градина? Какъв по-точно е смисълът от това да изменяш фокуса на предаването, нима не беше именно реализмът на Игра на Тронове, както и логически обосновата непредвидимост на предаването, това, което го превърна във феномен в световен мащаб?

Оказва се, че не качеството е това, което определя комерсиалния потенциал на изкуството в общественото съзнание. Ключът към успеха е изграждането на модерно културно събитие. Създаването на усещане за нещо епохално, което никой не бива да изпуска, защото това би означавало да се отдалечи от духа на времето си. Да вземем за пример друга изключително успешна поредица, която запечата името си в историята на ранния 21ви век – Марвел. Последният филм за Отмъстителите пожъна, и продължава да жъне, невиждан успех, превръщайки се в най-успешния филм в световния боксофис за всички времена, надминавайки дори Титаник. Как бе постигнато това от серия привидно детински филми за супергерои? Чрез повторяемост. Чрез синтез между света на Марвел и интернет културата. Чрез хитър маркетинг онлайн. 22 филма, за да се стигне до последния, който счупи всички рекорди. Десетилетие бавно набиране на инерция. Всеки филм внимателно изграден, така че да съдържа точно изчислен баланс между хумор, екшън, и изключително нискокачествена драма тип сапунка. Но това очевидно работи. Това е похват, който се възползва от склонностите на човешкото съзнание да се захваща за ескепйпизъм при отсъствието на достатъчно вълнуващи перспективи в реалния свят. Когато работиш в кабинка по 8 часа на ден без да виждаш особен материален резултат от труда си, или пък прекарваш дните си на чин, слушайки безпредметни бращолевения против волята си, лесно се инвестираш във всичко, което дори за миг може да те измъкне от умопомрачителната скука. Затова и всеобщите очаквания не са за сложни, морално или интелектуално предизвикателни истории – стремежът е към лекомислие и незаслужен катарзис. Свързваме се с герои, които са нещо повече от нас, които имат аспекти от желаното ни Аз. Тони Старк има остър език и бърз ум, кой от нас не иска да е обичлив гъз с неограничени финансови възможности? Или пък абсолютно добър супергерой, който да се хвали с това, че е дупето на Америка? Или пък муден боец, изправен пред екзистенциална заплаха накрай света?

Резултатът от дългогодишното градене на истории, които зависят от героите и потенциала за това зрителят да може да се всели в тези герои, е главоломното трупане на аудитория. Постепенно и малкото смисъл бива целенасочено изсмукан от произведенията с цел достигане и до по-необразовани пазари. И така се заражда културният феномен, събитието, което вече не е свързано с концепции като качество или компетентност на разказването. Гледаме по навик, или пък защото вече сме инвестирали прекалено много време, за да се откажем, или пък защото просто се нуждаем от малко забавен ескейпизъм. Причината, всъщност, няма особено значение. Резултатът е един и същ – прогресивно трупане на все по-голяма публика. И когато се достигне критическа маса, тоест аудитория, която е толкова голяма, че сливането й с мейнстрийм културата е неизбежна, се наблюдава склонност дори хора, незапознати досега с историята да се включват със закъснение само и само да станат част от това огромно събитие, което е погълнало развлекателната идустрия. Майната му на качеството, имаме дракони, или пък имаме огромни сблъсъци между митични богове, супергерои и извънземни с по някоя друга шега пусната в неуместен момент, за да не вземе някой случайно да се разстрои прекалено много.