Gang shit, мафията и вечният кръговрат

Рапърът Нипси Хъсъл си отиде по доста безцеремонен начин онзи ден. Не просто го гръмнаха пред дъщеря му, но и имаха безочието да го ритнат няколко пъти в главата след шестте фатални изстрела. Просто така, на изпроводяк. Трудно се обяснява нещо такова, подобна студена, премерена жестокост. Улиците на Лос Анджелис винаги са били известни с това, че са дом на множество конкуриращи се банди, crip-ове и blood-ове от различни квартали, които са заключени във вечна борба за превъзходство. Но смъртта на Нипси се отличава с особена показност, като че ли е израз на опозиция срещу опитите на рапъра да промени т.нар. gang culture като насърчава разрастването на Афро-Американските бизнеси и отварянето на нови работни места за маргинали. Маргинали като тези, които го гръмнаха в главата. Расистът в мен неизбежно ме тика към простото обяснение – това са хора с ограничен интелектуален капацитет, хора, които нямат колективната способност да превъзмогнат най-примитивната фаза на съществуването си. Но това не е достатъчно; не обяснява склонността към това целият развит свят да обръща гръб на промяната и на смисленото развитие в името на запазването на някакво статукво, което, макар и очевидно прогнило и ретроградно, поне е познато. А познатото зло винаги е за предпочитане пред неизвестното.

Да се върнем във времето за малко, към периода, в който в Южна Италия мафията доминира политическия и личен живот на хората, а те на свой ред са благодарни, защото това означава ясен йерархичен ред – плащаш за защита и я получаваш, клякаш на правилния член на семейството и получаваш правото да въртиш дребния си бизнес необезпокоен. Годината е 1924. Мусолини е министър-председател на тогавашното Кралство Италия и минава през Палермо, придружен от полицейски ескорт. Тогавашният кмет на града и лидер на местната мафия, Франческо Кучиа, остава озадачен от засиленото полицейско присъствие и казва на Дучето, че там той е под негова закрила и не се нуждае от “куки”. Мусолини отказва защитата на мафията. Кучиа, обиден от реакцията на министър-председателя, инструктира местните да не се появяват на митинга, организиран от Дучето по-късно през деня. При вида на празните трибуни, Мусолини, като всеки фашист лишен от желаното внимание и илюзорен контрол, си тръгва унизен и бесен. Година по-късно за префект на градът е назначен прословутият Железен Чезаре Мори, първият мъж, който успява да изтласка Сицилианската мафия до ръба на изчезването и косвено предизвиква последователната поява на италианската мафиотска диаспора в Щатите, която на свой ред играе голяма роля в Американската криминална история по време на Сухия режим. Ал Капон, Династията Гамбино, Джон Готи, всички видни представители на подземния свят са се пръкнали директно в следствие от нечий заблуден опит да се справи с епидемия от престъпност.

Разбира се семейство Гамбино и другите големи организации, които са създадени, за да функционират в контекста на засиления контрол в Щатите оказват и директно влияние върху структурите на местните банди, дотогава малки и без някаква ясна форма. Black Mafia Family, известна с присъствието си в хип-хоп културата си толкова, колкото и със засиленото си вземане-даване с мексиканските картели, е пример за местна американска криминална организация, формирана на принципна на класическата Сицилианска мафиотска философия. Поддържане на социална фасада, етническа загриженост, неприкрита търговия с и насърчаване на употребата на наркотични вещества, ясно обособена йерархия, която се основава на фамилния принцип и т.н.

Бидейки българин, няма как да изпусна да направя паралел и с българския корупционен модел – след разпада на соца се пръкнаха редица силови групировки, които в началните години на прехода дори не правеха опит да прикрият истинските си намерения и открито се занимаваха с търговия с нелегални субстанции, рекет, но най-вече приватизирането на икономически сектори, които доскоро са били обект на пълен държавен контрол. За жалост тази част от историята ни е твърде смътна, твърде прясна и политизирана, за да бъде разгледана обективно и само можем да се надяваме, че някой ден връзката между хора като Венци Стефанов и “борчетата” във ВИС (които също така фамилиално се появиха, като организацията се пръкна благодарение на усилията на братя Ганеви, които успяха да съсредоточат около себе си цял рояк от гъзолизци, които искаха да станат част от семейството) ще стане ясна и някой ще потърси сметка на тези, които разпродадоха страната за стотинки килото. В това число са и съмнителни личности като Стефан Софиянски, бившият кмет, който успя някак да отърве кожата си от цели три дела, под претекст, че “няма доказателства” или пък, че “загубата за държавата и общината не достатъчно значима, за да бъде търсена наказателна отговорност.” Лесно забравяме престрелките из центъра на София в края на деветдесетте и началото на новия милениум. Лесно забравяме историите за съмнителното минало на лица като Бойко Борисов, които още могат да бъдат чути шепнешком от първо лице от закоравели бивши обитатели на повърхностните слоеве на подземния свят.

Това далеч не е цялостна картина. По света има хиляда групировки, хиляди банди и престъпни организации. Но всички те съществуват поради една причина, един фактор, който загатнах във всеки един от параграфите, но не изтъкнах ясно. Това са бедността и разпадът. Организираната престъпност, мафията, това са структури, които могат да съществуват само и единствено в отсъствието на легитимен управленски орган. Те създават примитивно усещане за ред – ред, породен от правото на силния да репресира и властва над слабия, законите на първобитните обществена, в които на почит са били ловците, а берачите на билки са били разглеждани като женчовци и са били обект на подигравки. Не случайно корупцията в България продължава да вирее. Не случайно нейните размери ще се разрастнат в момента, в който парите по европейските фондове за “догонване” на останалите страни-членки на ЕС пресъхнат през 2021. Хаосът и оскотяването водят до отрицание на свободата, отрицание на възвишените лозунги, с които толкова се гордеем. Време е да приемем един просто факт – чистата и свята република няма да просъществува в опиканите странични улички.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s